ОСТЕОАРТРОЗА

(ШИПОВЕ)

ИНФОРМАЦИЯ ЗЯ ПАЦИЕНТА

ОПИСАНИЕ

Остеоартрозата (остеоартрит) е най-честото ставно заболяване, което се характеризира с израстването на костни образувания със заострена форма (“шипове“), причиняващи болки, ограничаване в подвижността и деформации в засегнатите стави.

По-често засегнати са носещите стави – коленни и тазобедрени. В тези случаи се говори съответно за ГОНАРТРОЗА и КОКСАРТРОЗА.

Трябва да се знае, че образуването на остеофити - “шипове“ е резултат от първоначално увреждане на ставния хрущял. Понятията: артроза и артрит не са еднозначни. Възпалението и отока, които се наблюдават в някои случаи на остеоартроза са вторични.

Първите “шипове“ започват да се формират още след 18 годишна възраст.

Над 75 годишна възраст всички хора имат остеоартроза.

Според причините, водещи до развитието й остеоартрозата бива:

• Първична – с неизяснени причини или наследствено обусловена;
• Вторична – при вродени и придобити дефекти в ставите, след травми

(вкл. хронична травма при накои видове спорт и професии), при възпалителни ставни заболявания, при хормонални заболявания, при заболявания на обмяната на веществата, при често вътреставно приложение на кортикостероиди, при някои неврологични заболявания и др.

Други причини са: възраст, наднормено тегло (напр. увеличаването на телесната маса само с 1 кг над нормалната води до натоварване на главичката на бедрената кост с още 4 кг), механично свръхнатоварване на ставите.

КЛИНИКА

Клиничната картина (оплакванията) зависят от вида и тежестта на промените в засегнатата става. В повечето случаи липсва връзка между тежестта на клиничната картина и тежестта на рентгеновите промени. Само 30 и 40% от пациентите с рентгенологично установени шипове имат оплаквания.

Пациентите с това заболяване най-често съобщават за:

• болка при движение, която намалява след почивка;
• сутрешна ставна скованост под 30 мин.;
• засилване на ставната болка и скованост при / преди влошаване на времето;
• хрущене или пукане (крепитации) в ставите;
• ограничаване в подвижността на засегнатата става;
• оток – признак за активирана артроза;
• деформации – напр. възли на Хеберден и Бушар и др.

Клиничната картина при остеоартрозата зависи от голяма степен от локализацията на промените.

Най-честата форма на “шиповата болест“ е тази засягаща коленните стави - ГОНАРТРОЗА. При пасивни или активни движения в ставите се чуват пукания – хрущене. Болката се провокира при натоварвания: изправяне от седнало положение, слизане и изкачване на стълби, ходене и др. Тя е локализирана в самата става, но може да се разпространява към задколянната ямка, бедрото или подбедрицата, понякога е слаба, а в други случаи много силна, правеща предвижването невъзможно. Нормално свиването (флексия) в колянната става е 130⁰, а разгъването (екстензия) - 0⁰. При артроза на коленните стави са ограничени крайното свиване и пълното разгъване. Някои от болните изпитват нестабилност в засегнатите стави или периодично блокиране в колянната става (дължащо се най-често на парченце откъснат хрущял или менискус, т.нар.“ставна мишка“). Понякога “шиповете“ в коленете са толкова изразени, че се     стига до деформирането им. При активирана гонартроза се установява оток в колянната става –резултат от вторичното възпаление на вътрешната обвивка на ставата (синовия). Отокът може да е толкова голям, че да обхване задколянната ямка (киста на Бекер) и дори подбедрицата (псевдотромбофлебитен синдром).

КОКСАРТРОЗА – шипове в областта на тазобедрените стави също се откриват много често. Болката е локализирана в ингвиналните гънки (“слабини“), но може да се разпространи по предната повърхност на бедрото към съответната колянна става. При горнополюсната коксартроза най-рано се ограничават отвеждането и външното завъртане, а при долнополюсната – вътрешното завъртане.       В по-напреднал стадий от развитието на това заболяване може да се стигне до флексионна контрактура в тазобедрената става и скъсяване на крака – променя се стойката и походката.

Тежките форми на гонартроза и коксартроза инвалидизират пациента трайно.

СПОНДИЛОАРТРОЗА / СПОНДИЛОЗА – шипове в областта на гръбначния стълб. Най-много оплаквания има при шийната (цервикоартроза) и кръстната “шипова болест“. В първия случай пациентите съобщават най-често за периодично, пристъпно главоболие, шум в ушите, световъртеж, притъмняване пред очите, а при по-тежките форми на цервикоартроза – за двигателни и сетивни нарушения в ръцете и краката, псевдостенокардия и др. Във втория случай болковият синдром се манифестира под формата на лумбосакрален радикулит – болка в кръста, често едностранна, която   се премества по задната повърхност на крака и стига до пръстите. Тази болка се засилва при движение, кашляне и кихане. Установява се болка при натиск в точките на Вале. При по-тежко протичане може да се стигне до долна парапареза, тазоворезервоарни нарушения и др.

Други форми на остеоартрозата са: í ерозивна (понякога неотличима в своето протичане от истински артрит) - позната като болест на Крейн (Crain); í дифузна идиопатична скелетна хеперостоза (болест на Форестие); í генерализирана остеоартроза (синдром на Келгрен) и т.н.

ДИАГНОЗА

Рентгенография. Рентгеновото изследване на коленните стави включва най-често фас и профил на същите при изправено положение – т.е. при натоварване. За установяването на артрозни промени в областта между капачето и бедрената кост се прилага  т.нар. билатерална фемуропоплитеална  проекция  под 60⁰ или 30⁰  (за сублуксация на пателата). Промените, които се установяват са: стеснение на ставната междина, подхрущялно костно уплътнение, шипове и понякога фибела и “ставни  мишки “. В зависимост от локализацията на остеофитите (шипове) при рентгеново изследване на тазобедрените стави коксартрозата се определя като: горнополюсна, медиално-полюсна, концентрична и коксартроза на долния полюс. Коксартрозата се приема за бързопрогре -

сираща, ако ставната междина се стесни с 2 мм или повече за 6 месеца.

Лабораторни показатели – няма специфични! СУЕ (“утайка”) – най-често нормална или леко ускорена; ревматичните проби (АСТ, Вале Роз) – са отрицателни. Най-показателно е микроскопското изследване на синовиалната течност (при активираните форми на остеоартроза), взета след ставна пункция – броят на клетките е под 2000/мм³.   

За целта на диагностичното уточняване може да се използват и други инструментални методики – мускуло-скелетна ултрасонография, ядрено-магнитен резонанс, артрография, компютърна томография, артроскопия, радионуклидна сцинтиграфия, термография и др.

ПРОФИЛАКТИКА и ЛЕЧЕНИЕ на ОСТЕОАРТРОЗАТА:

Най-доброто лечение е профилактиката – предпазване от развитието на болестта!

Обездвижването в нашето съвремие започва още от детска възраст – свидетели сме на това, че децата предпочитат компютърните игри пред игрите с топка в парка. Най-добре е предпазването от развитие на шипове да започне именно в най-ранна детска възраст – чрез създаване на навици за правилно хранене, правилно редуване на физическо и умствено натоварване и т.н.

Промяна в начина на живот

• заемане на правилна позиция на тялото на работното място или у дома; избягване на продължително заемане на дадена поза – статичното натоварване се понася по-тежко от динамичното, спане на ортопедичен матрак и с ергономична възглавница и т.н.
• баланс между покой и движение – да се избягват качването и слизането по стълби и наклонени терени, да се ограничи продължителното ходене, да се избягва стоенето прав, да не се носят тежести.
• поддържане на нормално телесно тегло и др.

При започване на лечението е необходимо на пациента да бъдат разяснени естеството на заболяването и необходимостта от отбременяване на увредените стави

За лечение на остеоартрозата се използват и медикаменти като: аналгетици (аналгин, парацетамол, трамал и др.), нестероидни противовъзпалителни средства (диклофенак, оксиками, коксиби и др.), хондропротектори (флекс код, флексодон А, пиаскледин, СН алфа и др.). При активирана остеоартроза – локално вътреставно инжектиране (от специалист-ревматолог !) на кортикостероиди. Все по-голямо внимание се обръща на лечението с лубриканти – вътреставно (от специалист-ревматолог !) - хиалган, дуролейн, моновиск, флексус флуид 1, остенил, синокром, синвиск, супласин, биолевокс и др. Те са създадени на основата на хиалуроновата киселина и представляват един вид “смазочен” материал за ставите. Тези медикаменти са най-ефективни, когато приложението им започне на етап “пукане в ставите“. Комбинираното прилагане на тази терапия с плазмотерапия (ПРП) с концентрирана тромбоцитна маса има много добър терапевтичен ефект. Широкото навлизане на тези методи на лечение в практиката е ограничено все още от високите цени. Подходящи за този вид лечение са повечето стави – най-вече коленни, тазобедрени и др.

Проучвани за лечение на артрозната болест са и медикаменти като Диацерхайн, Тенидап и др. Съвременен метод за лечение е и трансплантацията на хондроцити (хрущялни клетки) – при хрущялни дефекти от 2,5 до 10 см² (от III и IV степен по Аутербридж).

При ерозивната форма на остеоартроза място в лечението намират и антималарици – Плакенил, Резохин и Делагил.

Много добър ефект при лечението на остеоартрозата имат различните физиотерапевтични (електрофореза, ултразвук с фонофореза, лазер, електростимулация, електромагнитни полета, криотерапия и др.) и кинезитерапевтични (изометрично укрепване на мускул квадрицепс феморис, аеробна физическа активност, хидротерапия - подводни упражнения и масажи) методи. Пациентът трябва да знае, че всичките тези процедури не трябва да довеждат до появата на болка или до засилване на налична такава.

Балнеосанаториалното лечение също намира място в комплексната програма за лечение на артрозната болест. Подходящи места за провеждане на такъв тип лечение са центровете в Павел баня, Велинград, Момин проход, с. Баня – Карловско и др. Калолечението и парафиновите апликации намират място при лечението на неактивната артроза.

В по-напредналите стадии от развитието на остеоартрозата,  може да се стигне и до инвалидизиране, налагащо хирургично лечение – вкл. ендопротезиране.

ВНИМАНИЕ ! Независимо от това, че в настоящата брошура за Остеоартроза са посочени някои медикаменти и начини за тяхното прилагане, Вие задължително трябва да се консултирате със специалист-ревматолог преди започване на тяхната употреба!

За правилното лечение на остеоартрозата са необходими две условия – воля и доверие в лекаря, от страна на пациента и опит от страна на лекаря !