ОСТЕОПОРОЗА
ИНФОРМАЦИЯ ЗЯ ПАЦИЕНТА
ОПИСАНИЕ
Остеопорозата е най-честото костно заболяване, което се характеризира с намаляване на костното вещество в единица обем от костта и поява на финни дупчици и каналчета във външните и вътрешните части на костта – предразполагащи я към счупване.
Според определението на Световната Здравна Организация остеопороза има тогава, когато стойностите на измерена костна плътност са с 2,5 стандартни отклонения (SD) под приетите норми. Т-скор от проведено изследване на костна плътност (остеодензитометрия) е под – 2,5).
Т - скор е разликата между реалната костна маса и средноаритметичната пикова костна маса и не зависи от възрастта.
Намаляването на костната плътност само с 1 SD води до увеличаване на фрактурния риск (риск от счупвания) с 1,2 – 1,4%.
Пациентите, при които костната плътност намалява с повече от 3,5% годишно се определят като бързогубещи, а тези при които това става с по-малко от 2,5% годишно – като бавногубещи костна тъкан.
Жените боледуват по-често от мъжете. По-честа е при жените, които не са раждали и при тези с повече от 3 бременности. При по-пълните жени остеопорозата се развива по-късно.
Според причините, водещи до развитието й остеопорозата бива:
- Първична – постменопаузална (менопаузата може да настъпи естествено, след 45 г. възраст или да бъде предизвикана оперативно – при отстраняване на яйчниците) и сенилна (след 70 г. възраст).
- Вторична – при други заболявания: хормонални, бъбречни, ревматични, гастроинтестинални, кръвни, генетични и др.
- Лекарствена – при употреба на медикаменти като: кортикостероиди, хепарин, антиконвулсанти, хормони на щитовидната жлеза, обезводняващи, имуносупресори и др.
Други фактори, водещи до развитието на остеопороза са: намалена физическа активност и продължително обездвижване, злоупотреба с алкохол, пиене на повече от 5 кафета дневно, гладуване с цел отслабване, телесна маса под 58 кг., намалено излагане на действието на слънчевите лъчи и т.н.
КЛИНИКА
Описаните промени в костта при остеопороза не са свързани с болки по костите (безсимптомнно) до момента, в който не се появят фрактури
( спонтанни и при падания ).
Най-чести и най-опасни са счупванията в областта на:
Прешлени - болка с различна сила в областта на счупения прешлен (-и), засилва се при движение, понякога се разпространява по хода на ребрата или по долни крайници (прилича на болка- та при дископатия).
Болката ограничава подвиж- ността в гръбначния стълб и затруднява дишането. При счупвания на няколко прешлена намалява ръста (формира се гърбица) – като това понякога може и да не е свързано с болка и др.
Бедрената шийка – с най-тежки последствия: 20% от тези пациенти умират в първите 6 месеца след счупването (у нас над 4500 жени годишно).
ДИАГНОЗА
Измерването на костната плътност – и съответно доказването или отхвърлянето на диагнозата остеопороза става най-рано и най-точно посредством двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (DEXA). Скенирането на целия гръбнак при този апарат става за 7 до 10 мин., като рентгеновото натоварване е незначително. Контролното измерване на костната плътност с този вид апарати става през 12 или 6 месеца или по-кратък срок само по назначение от специалист - ревматолог или ендокринолог. Като част от DXA-изследването, за определяне качеството на костта може да се приложи т.нар. TBS.
Чрез този вид изследване дори може да се предвидят риска за развитие на остеопороза и риска за счупване на костта.
Обикновенната рентгенова снимка дава информация за напреднала остеопороза (загуба на повече от 30% от костната маса = късна диагноза) или за наличие на счупвания.
За проследяване промените в костната плътност и тъкан през интервали по-малки от 6 месеца, по-удачни са измерванията с апарати от по-нисък клас – за ръка, пета и т.н.
Лабораторни показатели – за костна резорбция (калций в кръв и урина, хидроксипролин в урина, деоксипиридинолин - DPD и др.) и за костно изграждане (алкална фосфатаза, остеокалцин – N-MID, прлоколаген тип I, b-crossLaps и др.)
За правилно диагностициране се използват и специфични тестове за остеопороза – напр. т.нар. “едноминутен тест”, FRAX-индекс и др.
ПРОФИЛАКТИКА и ЛЕЧЕНИЕ на ОСТЕОПОРОЗАТА:
Най-доброто лечение е профилактиката–предпазване от развитие на болестта!
Тази профилактика започва още в най-ранна детска възраст – създаване на навици за правилно хранене, правилно редуване на физическо и умствено натоварване и т.н. Идеята е при достигане на по-напреднала възраст изходната костна маса да е по-висока.
ПРОФИЛАКТИКА
Изпреварване на развитието на заболяването е напълно възможно!
- Промяна в начина на живот
- избягване на увреждащи фактори като тютюнопушене,злоупотреба с алкохол и кафе; злоупотреба с лекарства, намаляващи нервното напрежение и др.;
- излагане на действието на слънчевите лъчи – поне 30 мин.дн. (при липса на противопоказания за това);
- заемане на правилна позиция на тялото на работното място или у дома;спане на по-твърд матрак и т.н.
- Диета – задължителна!
При всички случаи диетата намалява нуждата от прием на медикаменти.
Изграждането на костта се влияе особено силно от режима и качеството на хранене.
- Поддържане на нормално телесно тегло.
- Калций. Дневни нужди от калций: 1,5 гр. в период на активен растеж и развитие, както и в периода на менопаузата. Менюто е индивидуално, но следва някои основни правила – 4-5 хранения през деня, преобладаване на зеленчукова и плодова храна, мляко – 500 гр. и млечни продукти
100 гр.дн. (сирене, извара).
При недостиг на калций се нарушава равновесието между изграждане и резорбция (разграждане) на костта и се развива остеопороза.
Витамин Д. Дневни нужди: 200-400 МЕ. Храни богати на този витамин са: риба, сирене, кашкавал, маргарин, мляко и др. Дневната нужда може да се задоволи и с 30 мин. излагане на действието на слънчеви лъчи.
- Фитоестрогени – иприфлавон (остеохин), тиболон и др.
- ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ - разходки, упражнения, лечебна физкултура, масажи, физиотерапевтични процедури и т.н.
- ПОЛОВИ ХОРМОНИ – само при лекарско предписание и проследяване!
ЛЕЧЕНИЕ – при вече установена остеопороза
Лечението има своето място дори при много напреднала остеопороза и установяване на “сплеснати” – счупени прешлени.
Медикаменти, които подтискат разграждането на костта:
Бифосфонати: алендронат (Фосамакс, Теванат), ибандронат (Бонвива), ризедронат (Актонел), золедронова киселина (Акласта, Зомета);
Калцитонини (Миакалцик, Тонокалцин, Неокалцин); Полови хормони;
Селективни модулатори на естрогенните рецептори: ралоксифен (Евиста);
Биологични препарати: Денозумаб (Пролия, Ексджива).
Медикаменти, които стимулират изграждането на костта:
Калциеви препарати, Витамин Д (АлфаД3, Вигантол), Съединения на флуора, Анаболни стероиди, рекомбинантен човешки паратиреоиден хормон - терипаратид (Мовимия, Фортео) и др.
Медикаменти, които едновременно подтискат разграждането и стимулират изграждане на кост – Стронциев ренелат (Осеор, Протелос), Фосаванс - комбиниран препарат (алендронат+Вит. Д3) и др.
Нови терапевтични направления: инхибитори на катепсин К (имат комбинирано действие), остеопротогерин (на Amgen) – първото геномно базирано средство за лечение на остеопороза и др.
ВНИМАНИЕ ! Независимо от това, че в настоящата брошура са описани някои медикаменти и начини за тяхното прилагане при остеопороза, Вие задължително трябва да се консултирате с лекар (налагат се и специфични лабораторни и инструментални изследвания), преди започване на тяхната употреба !
За правилното лечение на остеопорозата са необходими две условия – воля и доверие в лекаря, от страна на пациента и опит от страна на лекаря !
